Европейските институции алармират, че замърсяването на въздуха в България е причина за преждевременната смърт на повече от 11 хиляди души годишно. Тази статистика е съчетана с множество опити на институциите да наложат различни мерки и стимули за намаляване на замърсяването, които обаче срещат сериозен отпор от страна на гражданите.
те възпаления на дихателните пътища и белите дробове, хронични заболявания като астмата са пряко свързани с увеличеното съдържание на различни видове фини прахови частици в атмосферния въздух. Ето защо и жителите на градовете с по-сериозно замърсяване, както и работещите в определени зони по-често страдат от подобни състояния или при тях те са значително по-тежки, отколкото при хората, живеещи и работещи в по-чистите райони.
Освен по-големите градове, където има прекалено много автомобили, такива зони са и тези, в които се намират големи фабрики и ТЕЦ-ове. Особено през зимата към тях трябва да се прибавят и местата, където отоплението на твърдо гориво преобладава.
Сред най-замърсените зони в България се нарежда Перник, където е концентрирана голяма част от тежката промишленост у нас. В София фактът, че градът е разположен в котловина, увеличава значително проблемите със замърсяването на въздуха. Това обаче е само малка част от примерите, които могат да бъдат дадени когато става дума за места, където ключово за здравето на хората е да се проследява замърсеността на въздуха в реално време.
Информацията за различните замърсители, които инструментите дават в реално време, позволява разработването на модели и прогнози за това в кои моменти замърсяването ще бъде най-голямо и от какво ще бъде причинено. Така здравето на хората може да бъде съхранено, например чрез осигуряване на определен тип предпазни маски (когато става дума за зони като заводи и ТЕЦ-ове, където работодателите могат да ги осигурят), или чрез издаване на определени предписания от местните власти.