Темата за качеството на въздуха, особено в големите градове в България, е повод за често ожесточени дискусии. Като основна причина тук може да се посочи фактът, че гражданите все още нямат постоянен, лесен достъп до данни за замърсяването в реално време от различни места, което води до превес на емоциите в разговори от този тип.
Все повече хора обаче избират да почиват там, където до избраният от тях хотел или хижа има прокаран път за автомобили. Все по-високо в планините се построяват бизнес или жилищни комплекси – това е съвременният начин да се разрастват големите градове, а у нас това е особено видимо в София.
Така възниква въпросът Дали наистина планината все още е мястото, където можем да избягаме не само от ежедневието, а и от мръсния въздух.
Именно данните от тези станции могат да докажат какви са измеренията на последствията от човешката дейност в планините. Едновременно с това, поставени на различни места, те ще послужат и за своеобразен коректив.
Сравняването между данните от отделните измервания – в градовете и в планините, там, където има повече следи от човешко присъствие и там, където още няма такива или те са съвсем малко – може да се превърне именно в онази рационална основа за споровете по отношение качеството на въздуха, от която тази полемика има повече от отчаяна нужда.
Това означава, че всяка индивидуална или институционална позиция може успешно да бъде облечена във факти и цифри, които да подпомогнат борбата със замърсяването.
Сравняването на цифрите – не само по географски, а и по времеви признак – може да покаже тенденции, които изискват въздействие. Например, ако данните от станцията в планината се променят към по-лошо през активния туристически сезон, когато повече хора се качват там с автомобилите си, то може да се помисли за конкретни ограничения или стимули за желаещите да пътуват по различен начин.
На пръв поглед, измерването качеството на въздуха там, където по презумпция той е чист, представлява излишно разхищение на ресурси. Ситуацията с навиците на хората и със застрояването у нас обаче предполага друг подход, който, колкото по-скоро започне да бъде прилаган, толкова повече ще остане валидно, че планината е вид убежище, което си заслужава да бъде опазено.