Възможно ли е подобряване на качеството на въздуха в България?

Всяка есен със застудяването и първите мъгли и слани темата за качеството на въздуха става по-актуална, отколкото е в предишните топли месеци. Това е валидно не само за големите градове, които обикновено попадат във фокуса, но и за редица малки населени места – при тях драстичните разлики в степента на замърсяване през лятото и късната есен/зимата са дори още по-отчетливи.

За качеството на въздуха в България има множество фактори

В големите градове за замърсяването най-често биват обвинявани автомобилите, особено старите, които представляват голяма част от автопарка. Що се отнася до личните превозни средства, едва ли това ще се промени скоро, предвид икономическото състояние на българите.

Превозните средства на градския транспорт в София, Пловдив, Варна и Бургас усилено се заменят с електрически, но не такова е положението в по-малките населени места, където градски и междуградски автобуси със сигурност допринасят за увеличаване на замърсяването.

Отоплението на твърдо гориво е следващият много голям фактор за качеството на въздуха в България – докато в по-големите градове повече хора имат възможност да преминат към употреба на електричество, то в малките населени места това е практика, която не се прилага и няма изгледи това да се промени. Тук става дума не само за икономическата страна на проблема – печките на дърва и въглища са част от домашния уют за поколения наред, особено когато говорим за по-възрастните хора. Това са дълбоко вкоренени навици, които не могат да бъдат изменени, дори с аргументите за бъдещето на поколенията.

Географията също е ключова – селищата, които се намират в котловини, имат повече проблеми с качеството на въздуха, тъй като замърсителите се задържат по-дълго време, особено когато няма вятър. Мъглите през есента и зимата влошават ситуацията допълнително.

Необходимо е да се погледне цялостната картина.

Размяната на обвинения във връзка с това кой има по-голям принос за влошеното качество на въздуха в България – градовете или селата, градския транспорт или личните автомобили, селищата в планината или котловината – само задълбочава разделението, но не води никъде по-близо до разрешаването на проблемите.

Ето защо правилната първа крачка по пътя към подобряване на ситуацията е разширяване на мониторинга. Към момента, отново заради икономическите и инфраструктурните предпоставки, на фокус са големите градове. Ако обаче това се промени и станции се монтират и в целеви по-малки населени места, наяве ще излязат данни, които да подкрепят концепцията за общ проблем и, следователно, общо решение, върху което да работят заедно, според силите си, хората в различните населени места и региони.

Подобряването на качеството на въздуха в България е напълно възможно в дългосрочен план – за целта обаче, на първо място, необходимо е да се спре търсенето (и намирането) на нови и нови параметри, по които хората да се разделят и противопоставят. Суровите данни и факти за показателите за качество на въздуха, събирани от различни места, без оглед на броя на тяхното население, може да спомогне за определяне реалните размери на проблема и да обърне към него вниманието не само на жителите на големите градове, каквато е ситуацията сега.